сряда, 23 февруари 2011 г.

Въведение в терминологията - Алкохолна зависимост


Психологични теории за възникване на алкохолизма:
• една от най-често обсъжданите теории и сред професионалистите, и сред медиите, е т. нар. хипотеза за намаляване на напрежението – хората употребяват алкохол, за да намалят нивата на стреса. Хора със субективно високо ниво на стрес откриват, че то намалява след прием на алкохол, което води до многократното му повтаряне. Въпреки това общоприето мнение, повечето физиологични изследвания показват, че алкохолът засилва напрежението (Leonard, 1999). Релаксиращият ефект се дължи не на успеха на приетото вещество, а на създаден рефлекс в процеса на употребата.
• друга теория се базира върху идеята, че алкохолът намалява тревожността, засилва социализацията – т. е. алкохолизъм развиват тези хора, които имат високи равнища на тревожност, комбинирани с травматични преживявания или спомени от миналото. Това допускане до момента не е потвърдено с научни доказателства (Куценок, 2004).
• “Теория за зависимата личност” – хора, които проявяват зависими поведения не само спрямо алкохола, имат определена  преморбидна личностова структура, която е специфична за подобен вид разстройства. Повече от едно столетие се провеждат различни изследвания, за да потвърдят или отхвърлят тази теория. Засега няма доказателства, че личностово разстройство “зависима личност “съществува.
      Несъмнено е, обаче, че някои психологични характеристики (импулсивност, склонност към въвличане в рискови ситуации) създават повишен риск от алкохолна злоупотреба, но нито една от тях не е специфична само за алкохолната употреба, а се среща при хора с разнообразни рискови и дисфункционални поведения.

Кратка история на алкохолизма:      Думата alcohol произлиза от арабски език и за първи път е употребена през 1520 г. от Парацелз. “Пиянството” като явление е описано още в трудовете на Хипократ и Гален. Научният подход към клиниката на алкохолната патология възниква в началото на 19 век. През 1804 г. е публикувана първата книга, посветена на тази проблематика от английския лекар Томас Тротер “За пиянството и неговото влияние на човешкото тяло.” В нея терминът “пиянство” се употребява не в традиционния нравствен аспект, а за първи път в биологичен смисъл като болест.
      Терминът “алкохолизъм” е въведен от шведския лекар Хус през 1852 година. Алкохолизмът представлява само един, макар и твърде специфичен случай от комплексния феномен на пристрастяването и зависимостта към алкохола. Разграничаването на пристрастяване и зависимост е въведено през средата на седемдесетте години на миналия век и е навлязло и се е утвърдило в големите класификационни системи на болестите като например Интернационалната класификация на болестите (ICD), 10 ревизия 1990 год. Днес под алкохолизъм се разбира само и единствено алкохолната зависимост. За възникването и времетраенето на този феномен не може да се търси една единствена причина. Необходимо е проблемът за алкохолната зависимост да се разглежда в контекста на биопсихосоциалния подход, който обединява в себе си различните групи фактори и тяхното взаимодействие.

Най-разпространената класификация на факторите, благоприятстващи появата на алкохолизъм, е следната:• Алкохолът, с неговото специфично въздействие – добре познати са неговите еуфоризиращи и транквилизиращи качества. Те имат решаващо значение в утвърждаване на желанието да се пие. Известно е, че около 90% от населението на възраст над 18 години употребява алкохол, а само около 5 % от употребяващите създават зависимост към него;
• Консумиращият индивид с неговите физически, психични качества и генетични предразположености – важно значение има възможността на личността за адаптация към средата, за противопоставяне на стресогенните фактори и способността да се понася емоционално напрежение. Физиологичните и биохимични особености на личността определят индивидуалната реакция към алкохола, като важна роля играят катехоламините, полът и възрастта;
• Социалната среда – особено важна роля има микросоциалната среда, обичаите и традициите, икономическото положение на индивида, отношението на държавата и обществото към употребата и злоупотребата със спиртни напитки.
       Алкохолната злоупотреба има хилядолетна история. Нейната разпространеност не се ограничава върху определена група, не зависи от социален положение и възрастта, с изключение на децата, които могат да бъдат трайно увредени по индиректен път още през вътреутробния си период. Световната здравна организация дефинира алкохолизма като хронично поведенческо разстройство, проявяващо се с повтаряща се употреба на алкохолни напитки извън общественоприетите норми.
       Алкохолизмът е събирателно понятие, което включва всяка злоупотреба със спиртни напитки, в т. ч. и тази, при която не се наблюдават психическа и физическа зависимост към алкохола. Той е широко понятие, което включва в себе си и алкохолната болест. По-нататък в изложението, когато говорим за алкохолизъм, ще имаме предвид алкохолната болест. Болестната концепция на алкохолизма е създадена през Просвещението. Тя е била отново подета от Йелинек през 1960 г. и се е наложила най-широко, въпреки че в последните десетилетия е подложена на критика от редица философи, антипсихиатри и поведенчески терапевти. При обсъждането на болестната концепция би трябвало да се изхожда от дефиницията за болестта като понятие. Понятието за болест може да се дефинира като се изходи от няколко различни гледни точки:
• от естественонаучна (биологична);
• от психодинамична (например, придобито отклоняващо се поведение);
• от социалнопсихологична (например, промяна на ролите);
• от законово – соцалноправна (например, нужда от лечение).
       Алкохолизмът се дефинира още като болест на инстинкта за самосъхранение, при която самото отрицание на проблема е симптом на болестта (колкото е по-болен алкохоликът, толкова повече се смята за здрав). Алкохолизмът е болест, за справянето с която не е достатъчна мобилизация на човешката воля. Проблемът не е в силната воля или слабия характер на човека, а в същността на самата болест – нейното протичане и фазата, в която се намира зависимият.
       Зависимостта от алкохол и други психоактивни вещества може да бъде разглеждана и като резултат на социокултуралния натиск (недостатъчно приемане от обкръжението или като реакция на повишени отговорности), или като вид самолечение на симптомите на стреса.

Установени са следните видове алкохолизъм:• Първичен алкохолизъм – той е резултат на продължителна злоупотреба със спиртни напитки от здрави лица. Алкохолът предизвиква промени в обмяната на веществата и поради това се превръща в постоянна потребност. Най-голямо значение има продължителността и интензитета на злоупотребата, генетичното предразположение и личностовите особености. Съществуват две разновидности – периодични и постоянни форми на първичния алкохолизъм.
• Вторичен алкохолизъм – развива се на базата на болестен терен и по повод на определени болестни разстройства. Той се наблюдава при болни от неврози, депресии, личностови разстройства и други психични заболявания. Създава се привичка за пиене, която води до промяна в толеранса и психичната зависимост.
      Алкохолът въздейства на организма по следните три начина:
• Чрез директно въздействие върху клетките;
• Чрез промени в обмяната на веществата;
• Чрез промяна на физиологичните реакции на организма.
Различават се три основни модела за патологично използване на алкохол:
• Редовно, ежедневно пиене на големи количества;
• Редовно, тежко пиене през почивните дни;
• Периоди на въздържание, преплетени със запои, които траят седмици или месеци.
      Въздействието на алкохола е различно в зависимост от острото и/или повтарящо се въвеждане на субстанцията. То е “бифазно”, в началото на употребата или в малки дози той влияе активизиращо, а на по-късен етап – потискащо на общия енергетичен потенциал. Този механизъм предизвиква:
• предболестно състояние на дискомфорт;
• самата алкохолна болест и влошено общо качество на живота.

Какво означава рисково пиене?      Важни предупредителни сигнали за рисково пиене и заплаха от развитие на алкохолна болест:
• Когато някой продължава да пие въпреки загуби, причинени от употребата на алкохол;
• Когато някой употребява алкохол за премахване на неприятни последици от предишно пиене;
• Когато някой започва деня с пиене на алкохолна напитка;
• Когато някой пие алкохол сам или при умора, физическа болка, тъга или страдание;
• Когато някой пренебрегва своите задължения и планове заради пиенето си;
• Когато някой има затруднения да си спомни какво е ставало предния ден в ситуации, свързани с пиене на алкохол;
• Когато някой прави опити за пълно въздържане от пиене на алкохол.
      Ако през последното полугодие няколко пъти са се случили две от описаните по-долу обстоятелства, трябва да се ограничи приема на алкохол. Съществува риск от развиване на болест.

Какво означава зависимост (алкохолна болест) и как се стига до нея?• Зависимостта е болест, която възниква и протича по определен начин, има свои патологични механизми и симптоми;
• Основна черта на зависимостта е тази, че пристрастеният човек продължава да пие въпреки вредите, които понася в резултат на това. Опитите да спре пиенето приключват с неуспех. Това е в противоречие с инстинкта за самосъхранение на човека;
• Негативните последствия от злоупотребата с алкохол засягат целия човешки организъм и всички сфери на живот. Зависимият не е в състояние сам да разреши по-голямата част от своите проблеми;
• Всеки човек може да се пристрасти към алкохола, ако пие по начин, който го излага на този риск. Това не зависи от силната воля, моралните принципи или характера му.
      Съществуват три групи фактори за възникване на зависимостта - психични, биологични и социални:
• Психични фактори: проблеми, психични състояния, които благоприятстват за употребата на алкохол;
• Биологични фактори: “непоносимост към алкохол”, способност да “носиш много”;
• Социални фактори: поведенчески модели, свързани с употребата на алкохол, стереотипни убеждения за въздействието на алкохола, одобряване на употребата на алкохол в младежките общности и др.
      Тези фактори са благоприятстващи, но не и решаващи за възникване на зависимост. Основният фактор е честата, рискова употреба на алкохол.
      Алкохолната болест или зависимостта към алкохола е заболяване, при което социалната употреба е преминала на друго ниво – в биологичен процес.
      Зависимостта е ново качествено състояние на обмяната на веществата (медиаторни процеси), което се развива в резултат на хронична злоупотреба с алкохол и е съчетание от физиологични, поведенчески и когнитивни явления, при които употребата на определено вещество или клас от вещества, придобива много по-висок приоритет за дадено лице, отколкото други видове поведение, които в миналото са имали по-висока стойност.
      Основната описателна характеристика на синдрома на зависимост е желанието (често силно, понякога непреодолимо) да се приемат вещества или медикаменти, (предписани или не от лекар), алкохол или тютюн. Синдромът на зависимост може да е налице по отношение на конкретно вещество, на група вещества, или на по-широк кръг от разнообразни вещества – употреба на каквито и да е достъпни лекарства, при спирането на които се появяват соматични белези на абстиненция, дистрес, тревожност. Веществата нямат власт над хората. Пристрастяват се хората, а не веществата сами по себе си. Една от целите на пристрастяването към алкохола е да се постигне известно облекчение в напрегнати ситуации, друга цел - да послужи за алиби или “измъкване” от неадекватни действия в сложни житейски обстоятелства, да се използва като извинение за бягството от отговорности.
      Алкохолът става причиняващо зависимост вещество, когато е налице принуда за неговото редовно или периодично приемане. Съзнанието за принуда за пиене се описва в смисъл, че още първата глътка алкохол след период на въздържание неизбежно води до връщане към предишното ниво на консумация. Желанието за по-нататъшно приемане на алкохол се разбира от индивида като ирационално, той му се противопоставя, но все пак пие още. При опит да се въздържи, у него може да се появи неудържима жажда за алкохол.
      Зависимостта е налице тогава, когато нормалното функциониране на човека не може да се поддържа без приемане на алкохол.

Симптоми на алкохолната зависимост:• Алкохолен глад (силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приемат психоактивни вещества);
• Нарушена способност за контрол върху приема на психоактивното вещество. Много важен диагностичен белег е контролът върху процеса, а не върху резултатите;
• Приемане на психоактивното вещество с цел облекчаване на абстинентни симптоми със знанието, че това помага;
• Физиологично състояние на абстиненция;
• Данни за повишен толеранс – необходимост от по-високи дози за постигане на ефект, който първоначално е постиган с по-ниски дози (пример за това е употребата на дневни дози, достатъчни да увредят или дори да убият непривикнали лица;
• Загуба на ситуативен контрол;
• Стесняване на личния репертоар от начини на употреба на веществото;
• Прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия или интереси за сметка на употребата на психоактивното вещество;
• Продължаване на употребата, въпреки наличието на очевидни вредни последици за здравето и социалното функциониране, (например чернодробно увреждане, загуба на работата, депресивни състояния и др.).
      Тези симптоми присъстват и при алкохолизма, и при алкохолната болест, но болестта се различава по наличието на абстинентен синдром. Чрез него се изразява прехода между социалното явление (алкохолизмът) и биологичния процес (алкохолната болест).
Абстинентно състояние: Група от симптоми с различна тежест и съчетание помежду си, които се появяват след пълно спиране или намаление на приема на вещество, употребявано редовно и обикновено за дълъг период от време и/или във високи дози.
Абстинентните симптоми са първичната определяща характеристика на зависимостта. Тяхната интензивност се проявява индивидуално.
Алкохолен абстинентен синдром: Представлява болестно състояние, което се проявява чрез тежък физически и психичен дискомфорт няколко часа след последното опиване. Най-типична е появата сутрин, когато алкохолът в кръвта е с най-ниско ниво. Състои се от треперене на ръцете иІили цялото тяло, гадене, изпотяване и ажитация. По-тежките симптоми на абстиненцията включват илюзии, чувство за застрашеност и неотчетливи слухови халюцинации. Могат да се появят генерализирани епилептични припадъци, а след около 48 часа да се развие алкохолен делир (делириум тременс).Оплакванията изчезват при приемане на ново количество алкохол.

Фази на алкохолната болест:ДРУЖЕСКО ПИЕНЕ
• Нарастване на желанието за пиене и на възприемчивостта към алкохола;
• Пиещият може да “носи” много – пиене на големи количества без признаци на алкохолно отравяне.

ПРЕДУПРЕДИТЕЛНА ФАЗА
• Търсене на поводи за пиене;
• Подобряване на самочувствието след употреба на алкохол – “душата на компанията”;
• Напиване;
• Опити за пиене скришом, в самота;
• Пиене “за премахване на махмурлук”;
• Бели петна в паметта.

КРИТИЧНА ФАЗА
• Загуба на контрол над пиенето;
• Угризения на съвестта;
• Алкохолни абстиненции;
• Пренебрегване и конфликти в семейството;
• Отсъствия от работа;
• Нарастване на агресивността, нарушаване на закона;
• Нередовно хранене;
• Занемаряване на външния вид;
• Смущения в сексуалния живот;
• Редуване на запои и периоди на пълно въздържание за възстановяване на здравето или за доказване на “силна воля”;
• Клетви за въздържание.

ХРОНИЧНА ФАЗА
• Дълготрайни запои;
• Понижаване на поносимостта към алкохола;
• Разпадане на семейни връзки;
• Продаване на вещи от дома, кражби с цел набавяне на алкохол;
• Професионална и социална деградация;
• Алкохолът се превръща в единствена цел на живота;
• Алкохолна психоза – делир;
• Соматични болести – полиневропатия, алкохолна цироза и др.;
• Крайно изтощение на организма.
      На основата на алкохолната болест понякога възникват остри и хронични психични разстройства – делириум тременс, остра и хронична алкохолна халюциноза, Корсакова психоза:
Делириум тременс: абстиненцията може да се усложни от краткотрайно, понякога застрашаващо живота токсично състояние на обърканост с придружаващи го соматични нарушения, наречено delirium tremens. Обикновено то е последица от пълното прекратяване или намаляване на алкохолната употреба при лица с тежка зависимост и дълга история на употреба. Началото обичайно настъпва след спиране на алкохола съзнателно или по различен повод (напимер, визане в болница, развитие на интеркурентно заболяване и др.). Типичните предшестващи симптоми са: безсъние, треперене и страх, възможни са и гърчове. Класическите симптоми в състояние на делир включват: помрачение на съзнанието и обърканост (за време и място при сравнително добре запазена ориентация за собствена личност), ярки халюцинации и илюзии (подвижни, микроскопични) и изразен тремор на ръцете, езика и тялото. Честа е психомоторната възбуда (във връзка със зрителните халюцинации). Обикновено присъстват и налудности (с интерпретативен характер в резултат също на халюцинациите), повишена температура, изпотяване, безсъние или обръщане на цикъла на съня и бодърстването. Болните са с повишена внушаемост. Вечерно време и през нощта (при загасено осветление) халюцинациите се засилват и болните стават много по-неспокойни. Наред със зрителните халюцинации много често се установяват тактилни и по-рядко – слухови халюцинации. Тази алкохолна психоза се наблюдава у лица, които злоупотребяват предимно с концентрати. Делирът трае от 3-4 дни до седмица, в редки случаи и по-дълго. След отзвучаване на психозата зависимите имат непълен спомен за случилото се. Делир може да се наблюдава както по време на продължителна интоксикация, така и по време на абстиненция. Алкохолният делир е една от най-честите причини за смърт при алкохолно болните.
Острата алкохолна халюциноза се среща по-рядко. Наблюдава се във възрастта около 40 години при давност на алкохолната болест 8 – 10 години. Среща се по-често при жени. Започва остро, често по време на абстиненция. Тя се развива при ясно съзнание и запазена ориентация, като протича с наличието на слухови халюцинации. Отначало е налице критичност към слуховите халюцинации, но по-късно те започват да определят поведението. Алкохолната халюциноза продължава дни и седмици, по изключение може да премине в делир.
Хроничната алкохолна халюциноза трае по-дълго време на фона на ясно съзнание. При извънредно живите слухови халюцинации са принудени да прекъсват работа.
Алкохолен параноид и Алкохолна параноя – главно място в клиничната картина заемат налудностите за отношение, преследване и по-рядко за отравяне и самообвинение. При остро протичане могат да се наблюдават зрителни и слухови халюцинации, най-често със заплашващ характер. В етиологията на алкохолната параноя (алкохолна ревностова налудност) определена роля освен алкохола имат и някои предразполагащи моменти: семейни конфликти и видимо отчуждение на съпрузите, намалени сексуални възможности при запазено либидо и др. Това е достатъчен повод за развитието на ревностова налудност, с потиснато, дисфорично настроение.под влияние на налудностите е възможно да бъдат извършени тежки общественоопасни деяния.
Корсаковата психоза е тежка последица на алкохолната болест. Психозата води до тежко увреждане на централната нервна система, до пълна дезориентация за място и време. Лекуването и възстановяването са извънредно трудни. В клиничната картина се включват алкохолният полиневрит и Корсаков синдром. Поради липса на фиксационна памет болните не могат да се ориентират в средата, в която се намират. Не запомнят имена и събития. При неврологичното изследване се установява атрофия на мускулатурата на крайниците, отслабване или загуба на сухожилните рефлекси, координационни разстройства и др.
Предизвиканите психотични разстройства могат да се изявяват с различни симптоми в зависимост от типа употребявано вещество и личностните ресурси на употребяващия.

Дисфункции, настъпващи вследствие на продължителна зависимост към алкохол:• Соматични разстройства (чернодробна цироза, хепатит, хроничен панкреатит, периферна невропатия и др.);
• Психични дисфункции (депресия, суициден риск, тревожност, алкохолна халюциноза, антисоциално личностово разстройство);
• Паметово разстройство (алкохолна амнезия, Корсаков синдром, алкохолна деменция);
• Социални разстройства (проблеми в семейството, в работата, скитничество).

Какво означава “съзависимост”?      Продължителното съжителство с човек, зависим от алкохола е източник на много разочарования и оказва влияние върху психичното здраве на неговите близки (възможна е поява на неврози, депресивни състояния, психосоматични заболявания, емоционално претоварване и др.). Членовете на семейството живеят в хроничен стрес – от неизвестността, от безпокойството какво ще се случи след поредния запой на алкохолика. Те живеят с болезнените спомени, с тревожното настояще и неясното бъдеще, с чувство на гняв, страх, срам, унижение пред близки и познати. Страховете са свързани най-вече с разрушените лични отношения и липсата на социална подкрепа. Емоционалният климат в семейството е наситен с гняв, който често се потиска и води до автодеструктивно поведение. В алкохолното семейство преобладава атмосфера на безпомощност и безнадеждност, усещане за разпадащи се отношения. Партньорът на алкохолика попада в “капан” – съвместното съжителство и всички общи бъдещи планове трябва да бъдат реализирани с човек, който има алкохолна визия за живота.
      Поведение, което е индикатор за съзависимост:
• Неуспешни опити за промяна на ситуацията:
- Поведение, контролиращо пиенето на алкохол от непиещия съпруг;
- Поведение, насочено към придобиване на влияние върху пиещия съпруг;
- Поведение на свръхопека спрямо съпруга изобщо;
- Въвличане на цялото семейство в контролирането на злоупотребяващия и опити за придобиване на влияние върху него.
• Неуспешни опити за оттегляне на партньора от съжителството с алкохолика:
- Демонстриране и “игра на напускане” на дома, плашене;
- Поведение на бягство “на сляпо” (без предварително осигурена подкрепа);
- Липса на опити за самостоятелност (независимост), например не се търси работа, не се придобива професия и т. н.
• Негативни начини за приспособяване:
- Изолация от хората извън семейството;
- Поемане върху себе си цялата отговорност за семейството;
- Постъпки, прикриващи последствията от пиенето на съпруга;
- Несправяне с насилието вкъщи;
- Поведение, свързано изцяло с поведението на съпруга;
- Занемаряване на собствените потребности за сметка на потребностите на съпруга.

Видове подходи към проблема “съзависимост”:1. Съзависимостта е болест.
Тезата на този подход е, че съзависимостта се проявява в сблъсъка на членовете на семейството с алкохолика с цел да се овладее неговото пиене. Най-често срещаният модел е: съпругът/ата се стреми към контрол върху пиенето на партньора си и това се превръща в единствена цел на собствения живот. Съзависимостта е пасивен отговор, подчиняване на брачния партньор към патологичното функциониране на алкохолика. Преживяванията са много болезнени и предизвикват редица симптоми у съзависимия партньор – депресия, компулсивни реакции, злоупотреба с лекарства и др. В желанието си да повлияе пиенето на съпруга си, със своите действия партньорът често “поддържа” алкохолното поведение (плаща дълговете, осигурява медицински свидетелства за отсъствие от работа, прикрива го от близки и роднини и др.).
2. Съзависимостта е “комплекс от патологични връзки”.
Представлява съвкупност от качества, формирани в детството на основата на защитни механизми в деструктивното семейство. Такива хора влизат в незрели отношения, съзависимостта е резултат на живеене в дисфункционално семейство. Основна причина за пораждане на съзависимостта е занемаряване на емоционалните връзки с детето, родителите общуват с него от позициите на “висша сила”. Алкохоликът въвежда дисфункция в семейството, а другите членове се приспособяват към нея, двойката функционира главно въз основа на поведението на зависимия. Това е пребиваване в хронична стресова ситуация.
3. Съзависимостта е фиксирана форма на участие в деструктивна ситуация, свързана с патологично поведение. Съзависимият е установил връзка с партньор, с чието поведение не е съгласен. Начинът на реагиране на членовете на семейството на алкохолика спрямо поведението му е процес, в който непиещият партньор се опитва да промени нещата, но всъщност се стига до тяхното влошаване.

Фактори, благоприятстващи съзависимостта:• Силна емоционална привързаност към партньора, потребност от принадлежност към него, крайно разбиране за живота, например брак на всяка цена;
• Финансова зависимост от алкохолика;
• Заплаха от насилие;
• Негативен опит от собственото детство (дисфункционално семейство);
• Негативен опит от предишни връзки;
• Емоционална незрялост;
• Ниска самооценка.
      Рисково поведение в резултат на съжителството с алкохолно болен:
• Заемане на една единствена гледна точка (”черно-бяло мислене”);
• Нарастване на страха пред новото и промяната;
• Трудности при спонтанно изразяване на чувствата;
• Променливо настроение и силно чувство на вина;
• Хронично обвързване с деструктивната връзка.

Риск от развиване на зависимост към алкохол у полицейски служители      Професионалната общност не дава еднозначен отговор на въпроса защо някои хора стават зависими от различни вещества, а други – не, въпреки че водят сходен начин на живот. Смята се, че факторът “работна среда” може да бъде един от най-важните, улесняващи  появата на алкохолна зависимост. Други фактори са: фамилна обремененост, актуални стресогенни жизнени събития (развод, раздяла, смърт и др.), депресивно състояние, дългогодишни семейни проблеми. Доста често депресията е състояние, съпътстващо алкохолната болест. Наличието на алкохолизъм и депресия от своя страна увеличава риска от извършване на самоубийство. Според данни на СЗО 16,0% от лицата с алкохолна зависимост в България завършват живота си със самоубийство.
      Естеството на полицейската работа и условията, в която тя се извършва, могат да провокират ситуации, застрашаващи здравето и психичното благополучие на служителите. Известни са два вида механизми, чрез които физическото здраве и психичното благополучие на служителите биха могли да бъдат застрашени: Първият от тях касае непосредственото въздействие на неблагоприятния фактор върху организма (шум, високи или ниски температури, контакт с оръжие и др.). Вторият механизъм е свързан непосредствено с професионалния стрес. При работа в условия на хроничен стрес често се използват неефективни стратегии за намаляване на напрежението и една от тях е ежедневната употреба на алкохол, наркотици, тютюнопушене и др. Американски изследвания показват, че разходите, свързани с последствията от въздействието на стресорите върху човешкия организъм като психически разстройства, нещастни случаи или злоупотреба с алкохол, се оценяват на 250 млрд. долара годишно. Част от мерките за превенция на хроничния стрес са следните:
• Да не се извършва повече от една стресова дейност по едно и също време;
• Разделяне дейността на части;
• Ефективно делегиране на отговорности (за началници);
• Подобряване на физическата активност;
• Планиране на почивки;
• Да не се поемат чужди задачи и отговорности.
      Непосредствена проява на преживян стрес и професионално претоварване е злоупотребата с вещества, променящи съзнанието – алкохол, лекарства, наркотици, тютюнопушене. Изборът на такъв вид неефективна стратегия за справяне с прекомерния стрес с течение на времето води до психофизическа дисфункция на личността. Консумацията на алкохол е твърде разпространен начин за ралаксация и улесняване на социалните контакти.

   Психологичният механизъм, по които това се извършва, е следният:А) чрез поява на положителни катализатори:
• Изживявания на консумиращия алкохол – еуфория, подобряване на социалните контакти;
• Отношението на околните – например, социално признание за консумацията на алкохол.
Б) чрез отпадане на отрицателни катализатори:
• Избягване на явленията, свързани с отказа от алкохола;
• Избягване на скука, стрес, напрежение и страх или очакването за евентуалната им поява;
• Избягване на социалния натиск към съответстващото на групата “поведение на злоупотреба”.
      Полицейската работа изисква натоварвания, които при други професии не се срещат със същата интензивност. Източниците на стрес са от най-разнообразно естество, но биха могли да бъдат класифицирани по следния начин:
• непосредствената заплаха или опасност за здравето и живота;
• работа в условия на непредсказуемост и неяснота;
• фрустриране на потребността от сигурност;
• травматични жизнени събития.
      Специфичните за полицейската работа критични ситуации водят до силен стрес и акумулиране на негативни емоционални преживявания. След участие в критичен инцидент например, у служителите се увеличава потребността от средства за понижаване на напрежението и най-често се прибягва до употреба на алкохол, което в случая би могло да им се отрази крайно неблагоприятно.
      Алкохолна злоупотреба у полицейски служители може да се предполага при следните индикатори:
• Чести отсъствия от работа преди или веднага след почивни дни;
• Неизпълнение на разпорежданията на началниците, чести конфликти;
• Оплаквания от граждани за неконтролирано поведение и употреба на вербална и физическа агресия спрямо тях;
• Употреба на алкохол по време на работа, въпреки заповедта за забрана;
• Предизвикване на катастрофи и други инциденти, както под влияние на алкохол, така и без употреба на алкохол;
• Понижаване на общото качество на работата;
• Влошено физическо здраве и проблеми в семейството;
• Влошено цялостно функциониране на служителя.
      Употребата на алкохол е част от всекидневието и съпътства ритуали, празници, значими събития. При нормалната употреба човек консумира определено количество алкохол, без да се чувства принуден за това и може да контролира количеството. Употребата на алкохол става рискова, когато започва да се използва за самолечение като лекарство с антидепресивно действие, като средство за разрешаване на даден проблем и не се преценява уместността и количеството на употребата.
      Последните невробиологични изследвания показват (Куценок, 2004), че основният симптом на формираната зависимост не е наличието на абстиненция, а загубата на контрол върху употребата.
      Един от най-често практикуваните начини за прекарване на свободното време след работа или през почивните дни, е събиране с колеги, съпроводено с употреба на алкохол. Организирането на подобни срещи не изисква предварителни усилия, освен това релаксиращият ефект от алкохолните напитки настъпва бързо. Това е често практикувана форма на прекарване на свободното време при високостресови професии, каквато е и полицейската. При полицейските служители нерегламентираното работно време затруднява възможностите за предварителна подготовка на свободното време и улеснява импровизираните срещи и консумацията на алкохол. Ако такъв модел обаче се практикува системно и е често практикуван начин за прекарване на свободното време, рискът от развиване на алкохолна зависимост се увеличава многократно. Тъй като привичката за злоупотреба с алкохол е твърде разпространена в полицейската среда, често се подценяват уврежданията, които той нанася върху здравословното състояние на човешкия организъм.
      Никой не започва да употребява алкохол или други психоактивни вещества с идеята да стане зависим. Алкохолът не разрешава проблемите, а ги задълбочава!

      Психологичната профилактика на злоупотребата на алкохол е удачно да бъде разглеждана в контекста на превенцията на професионалния стрес. Смятаме, че по-широката информираност на служителите относно възможните неблагоприятни последствия и рискове вследствие на злоупотребата с алкохол, може да повиши чувствителността им към сериозността на проблема. Ранната превенция на зависимостите при полицейските служители е затруднена от обстоятелството, че се работи в предимно мъжка среда със специфични ценности. Отказът от приемане на алкохол често се тълкува като проява на слабост, колеблива мъжка идентичност, индикатор за липса на физическа издръжливост. Практиката на колегите нарколози от МИ – МВР показва, че на лечение постъпват служители, при които вече са налице сериозни соматични увреждания, настъпили в резултат на продължителна употреба на алкохол (алкохолна цироза, полиневрит и др.). Тези данни са обясними, тъй като диагностицирането на алкохолна болест прави служителя непригоден за работа в МВР, т. е. признаването на проблема застрашава работата му. Към настоящия момент лекари-нарколози от Медицинския институт – МВР са разработили проект на програма за превенция на зависимото поведение за служителите на МВР.
Митове, свързани с алкохолната злоупотреба:• Алкохолиците са друг тип хора, аз не съм от тях и никога няма да стана като тях;
• На мен не ми вреди алкохолът, защото организмът ми е здрав;
• Щом досега не съм се разболял от алкохолизъм, значи, че няма да се разболея;
• Аз никога няма да стана зависим от алкохол;
• Алкохолът засяга хора, които са физически слаби и болни;
• Алкохолът не е опасен, щом всички колеги покрай мен ежедневно го употребяват и се чувстват добре;
• Стига да поискам, аз винаги мога да спра да пия;
• Алкохолът действа еднакво на всички;
• Ако веднъж човек е станал алкохолик, вече нищо не може да се направи;
• Алкохолизмът е явление, което не можем да избегнем и не можем да предотвратим.

Профилактика на алкохолизма и алкохолната болест
      Опитът показва, че сравнително най-добър успех може да се очаква при мултифокална първична профилактика, която трябва да бъде насочена към:
• Дейността на държавните органи, общински, обществени и неправителствени организации за ограничаване на производството, продажбата  и консумацията на алкохол;
• Семейството като фактор, който може активно да съдейства за ограничаване на употребата;
• Микросоциалната (приятелска, колегиална) среда.
      Вторичната профилактика трябва да осигури предпазването на болните от рецидиви. Тук голямо значение има подходящата психотерапия, както и подържането с медикаменти (транквилизатори, антидепресанти, адверзивни, витамини и др.);
      При третичната профилактика на алкохолната болест усилията трябва да бъдат насочени към евентуално трудоустрояване, към създаване на спокойна и подкрепяща атмосфера в семейството и работното място.

Мерки за превенция на злоупотребата с алкохол, които могат да предложат психолозите:• повишаване нивото на образованост по отношение на механизма на развитие на зависимостите и в частност на алкохолния проблем;
• участие в разработването и осъществяването на рехабилитационни програми по проблемите на алкохолната злоупотреба;
• оказване на професионална помощ при доброволна заявка от служителя (психологични консултации за него и близките му);
• интервенции при критични инциденти (понижаване на интензивността на травматичните преживявания);
• участие в терапевтичния екип при лечение на служители с алкохолна зависимост;
• посредничество в конфликтни ситуации (служебни или лични);
• повишаване на уменията на служителите да се справят с тези източници на стрес, които са пряко свързани с работата и е невъзможно да бъдат отстранени или ограничени;
• промоция на здравословен начин на живот в полицейската среда - утвърждаване на ефективни здравословни стратегии за справяне със стреса.


Няма коментари:

Публикуване на коментар